Eмитирането на нов дълг е сложно като технология и затова вероятно буди въпроси и неразбиране от някои от участниците в дебата. С поемането на нов външен дълг от 16 млрд. лева България ще си осигури финансова стабилност за следващите три години, обяви по БНР министърът на финансите Владислав Горанов, пише оффнюз.
Министърът заяви, че има готовност да участва в дискусии по предложението, защото в момента се афиширали неверни твърдения в опит да се извлекат политически дивиденти.
Според него, ако парламентът откаже да ратифицира искането, нищо драматично няма да се случи.
"Дори да имаме балансирани бюджети в следващите няколко години, пак трябва да платим 6 милиарда евро, които сме поели преди това. Липсата на ратификация ще доведе до невъзможност на държавата да си обслужва дълговете, което вече наистина е „гръцки сценарий“, обясни Горанов.
"И по време на дебата за КТБ доста хора говореха доста неистини и крайният резултат беше това, което се случи – на новото правителство му се наложи, още в първите дни на своя мандат, да търси финансиране, за да може да гарантира изплащането на гарантираните влогове на хората. Държавата е взела 1.5 млрд лева мостови заем, за да изплати гарантираните влогове на гражданите в КТБ. Той е с предстоящ падеж. Все още във фискалния резерв има средства, за да бъде той изплатен. В следващия момент може да се окаже, че няма достатъчно ликвидност за финансиране на дефицита и държавата ще трябва да си ореже разходите", поясни финансовият министър.
Винаги, докато има дефицит, ще се наложи да водим разговори за дълга. Затова предлагам разговорите да се съсредоточат върху това трябва ли бюджетът да бъде с дефицит и да харчим повече, отколкото изкарваме. Дългът е следствие, той не е причина за каквото и да било в нашата икономика, и спекулациите, че, видите ли, финансовият министър или правителството, взимайки дълг, си осигурява комфорт да харчи, са меко казано „неточни“. Разходите в българския бюджет се гласуват от НС и не могат да бъдат надхвърлени нито с лев, независимо дали поемате дълг, или не сте поели. За съжаление обаче разходите са повече от приходите и за да може да се платят, трябва да се вземат пари назаем. Нормално е да се стресират част от колегите заради огромната сума, но в момента, в който качихме информация, че имаме 6 милиарда падежи, би трябвало да се отчете, че е много важно още предварително правителството да има стратегия в средносрочен период как тези огромни обеми от плащания ще бъдат подсигурени, така че да не се допусне неплатежоспособност на държавата. Обратно - представете си, че след година-две по някаква причина се стигне до политическа нестабилност и няма действащ парламент, как тогава правителството ще може да извърши плащанията си по външния дълг? Или тезата на БСП е, че отново трябва да вървим към мораториум по плащанията на дълга и пълна изолация от международните пазари.
Коментарите, които правехме тогава, бяха че не трябва да се разширява толкова дефицитът. Спомнете си, че 2012 г. приключи с 0,45 на 100 от БВП и само година по-късно вече бяхме до границите на свръхдефицита. Ако извадите стенограмите от дебата, ще чуете коментар от моя страна и от страна на г-жа Менда Стоянова: „Не допускайте разрастване на дефицита, защото неминуемо след това се отива към дълг“. Те правиха по-лесното – отиваха директно към дълг, без да направят какъвто и да е опит за консолидация. Приемам, че ДПС и БСП могат да се опитат, чисто пропагандно, да използват същите аргументи и да са против поемането на дълг, само че поемането на дълг в момента не е самоцел. То не е заради желание на правителството да разширява дефицита. Ние искаме всяка година дефицитът да намалява, и то с колкото може по-бързо. От началото на годината предприехме изключително сериозни мерки по отношение подобряване на събираемостта и неслучайно за пръв път от 2009 г. месец януари е на излишък, макар и малък. Ако продължаваме с тези усилия, аз се надявам, че първо: ще ставам все по-непопулярен, защото определени бизнесмени губят благосъстоянието си, защото държавата си взима своето, и второ – все по-успешен за тези, които искат да има по-малък дефицит, допълни още Горанов.
