Румен Гечев: Външният заем е за финансов комфорт на властта
Заемът от 16 милиарда лева очевидно ще отиде за финансов комфорт на правителството. Това заяви депутатът от БСП Румен Гечев в предаването "Здравей, България" по Нова ТВ, след като се разбра, че кабинетът договаря нов голям външен дълг.
"Ние подписваме един празен чек за 8 милиарда евро. Не можем да гадаем къде отиват тези пари и в какъв размер", заяви той и изтъкна, че управляващите не са представили никакъв отчет за това къде ще отидат тези пари и как ще бъдат разпределени те.
"Ние сме категорично против това, което става по тъмни доби", подчерта политикът.
По думите на Гечев, проблемът е, че българският парламент съгласно конституцията никога не е разрешавал на правителството да сключва договор за 8 млрд евро.
"Това, което е разрешил парламентът за 2015г., е че правителството може да тегли заем от 6,9 милиарда лева външен дълг и 1,2 милиарда вътрешен дълг", поясни той.
Правителството не подписва празен чек за 8 млрд. евро – това са манипулации. Това каза Менда Стоянова, председател на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание и народен представител от ПГ ГЕРБ, в предаването „Здравей, България”.
Нямаше нищо нередно в начина, по който гласувахме новия заем.
Бюджетната комисия всеки четвъртък има редовно заседание. За тази седмица са се събрали много точки от дневния ред и ние решихме да ги разделим за сряда и четвъртък. Това е причината. Не е имало идея да бъде нещо извънредно, а процедурно”, обясни Стоянова.
„Категорично смятам, че твърдението, че ние подписваме един празен чек, са манипулации. Какво ни предлага правителството да ратифицираме? Съгласно Конституцията всеки договор или споразумение, с което се поема определено задължение или то може да бъде арбитрирано в чужд съд, трябва да мине през ратификация от Народното събрание. В случая пакетът от документи включва три документа”, посочи председателят на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание.
По думите й единият договор е за дилърство с четири големи банки, които ще бъдат организаторите на емисиите. „Вторият документ е договор за агентство отново с банки, които ще осъществяват самите операции по плащането и връщането на парите. Третият документ е акт за поемане на задължения. Това не е договор, а акт, с който ние казвам на бъдещите си кредитори, банките-дилъри и агенции, че за три години имаме намерение да изтеглим максимално 8 милиарда евро от световните пазари и те не могат да бъдат с по-висока лихва от 10%”, съобщи Менда Стоянова.
„Не знам кой е изчислявал, че ще връщаме 48 милиарда лева. Вероятно излиза от това, че лихвата е 10%. Такава лихва никога не можем да постигнем. Това се залага почти винаги, защото ако заложим реалната лихва, която очакваме, би било манипулация на пазарите и би им дала възможност да се ориентират по нея. Миналата година лихвата, по която бе изтеглена европейската облигация, беше 3,05%. Така залагаме винаги. От тези 8 млрд. евро за 2015, 2016 и 2017 година 6 млрд евро са за погасяване на стар дълг. Държавата няма пари, защото може да ги плаща, само ако бюджетът й е на излишък. Държавата ни в момента е на минус. Докато продължава бюджетът да е на минус, така ще се процедира”, каза още Стоянова.
