Българите дават почти два пъти повече или точно 5,3% от бюджета си за здраве отколкото гражданите на Западна Европа. Там стойността е 3%. А през 2010-а и 2013-а всяко пето семейство у нас е изразходвало 10 или повече процента от парите си именно за лечение срещу 5,8 на сто средно в ЕС. Това сочат данни от доклада за състоянието и финансирането на здравеопазването в България, изготвен от Световната банка, пише в. Труд.
Според анализите тъй като плащанията със собствени средства са високи, някои домакинства падат под прага на бедността, дори такива, които биха били се водили за богати според общите стандарти.
Прогноза в доклада сочи, че към 2050 г. всеки трети българин ще е над 65 г. и едва всеки втори ще е в трудоспособна възраст. На този фон, както и заради увеличаващите се бедни хора „системата на здравеопазването в България е недостатъчно подготвена да посрещне настоящите си и бъдещите си потребности", което налага съществени реформи, се посочва още в анализа.
Документът ясно подчертава, че у нас няма критерии за прием в болница, заради което здравните заведения приемат всеки и всички видове пациенти. „Болните сами се насочват към съответното спешно отделение, където да бъдат настанени. Не съществуват нито правила, нито стимули, които да насърчават пациентите да отидат в по-икономичните и по-подходящи условия на първичната помощ", констатират от Световната банка.
В същото време здравната каса не може да избира с колко и кои болници да сключва договор. А така „всеки участник в схемата" се възползва от възможността да отчита все повече пациенти, описва институцията. Нейният извод е, че административните правила и нормативната база, преговорите за цени и неприлагането на тавани за разходите „създават масивни изкривявания и ефикасности в системата".
Така се формират приходите и разходите на Националната здравноосигурителна каса, че те предполагат нарастващ дефицит, четем още в доклада на Световната банка. Според прогнозата й през 2020 г. дефицитът в НЗОК ще е от 0,9 процентни пункта от Брутния вътрешен продукт или 906 млн. лв. А чуждите експерти припомнят, че по тази причина бюджетът на НЗОК през миналата година бил актуализиран два пъти.
„Ако правителството желае да компенсира влошаването на фискалния си баланс, ще трябва да ореже други несвързани с НЗОК здравни програми на кабинета или други държавни проекти. Ще се наложи да повиши приходите и/или ще трябва да подобри ефикасността на разходите в системата или в друг публичен сектор", предлага Световната банка. Докладът й все още е само чернова и се дописва, очаква се да е напълно завършен до лятото.
