Д-р Желю Желев не успя да навърши 80 години. Първият български демократично избран президент почина в съня си през нощта на четвъртък срещу петък 2015 г. Казват, че така заминават в другия свят само най-праведните хора.
След години на пост №1 на републиката той слезе с достойнство от политическата сцена. Не пожела отново да оглави или да направи нова партия, както и да стане депутат.
Кой бе д-р Желю Желев
Д-р Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" през 1958 г.
От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Член е на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977-1982 г. е завеждащ секция "Култура и личност" в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика.
През 1988 г. създава полулегалния Съюз за гласност и преустройство. До 10 ноември 1989 г. д-р Желю Желев е един от най-изявените дисиденти в България и е обект на преследвания.
След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет.
През декември 1989 г. влиза като депутат в 7-то Велико народно събрание /ВНС/. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател - президент на Република България.
През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г.
През есента на 1996 г. д-р Желю Желев губи предварителните избори за президент.
На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива.
След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация “Д-р Желю Желев”, чиято цел е възпитание на младежта в демократичен дух.
През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион.
Автор е на книгите: “Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция” (1976 г.), “Модалните категории” (1978 г.), “Физическата култура и спорта в урбанизираното общество” (1979 г.), “Фашизмът” (1982 г. и 1990 г.), “Човекът и неговите личности” (1991г.), “Релационна теория за личността” (1993 г.), “Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта” (1995 г.), “Реалното физическо пространство” (1996 г.), “Новата висша политика на България и НАТО” (1995 г.), “Обръщения на Президента към народа и Парламента” (1996 г.), “В голямата политика” (1998 г.), “Политически речи 1962-2002 г.” (2003 г.).
Д-р Желю Желев е доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ (1992 г); Университета в гр.Мейн - САЩ (1993 г.); Университета в Тел Авив (1993 г.); Университета Хатидже в Анкара (1994 г.); Университета в Сеул (1995 г.); Университада Модерна в Лисабон (1995 г.), Американския университет в България (1996 г.) Славянския университет в Баку, Азербайджан (2002 г.); Югозападния университет “Неофит Рилски” (2004 г.).
Той е носител на наградата “Катерина Медичи”, присъдена му от Международната Академия “Медичи” (1991 г.); на международната награда с медал “За заслуги към Европа” (1993 г.) и на наградата “Преход”, разделена с Ицхак Рабин /посмъртно/, връчена в Кранс Монтана (1996 г.).
Заедно с това Д-р Желев е удостоен с най-високите държавни отличия на Франция, Испания, Португалия и Венецуела.
Той е почетен член е на Ротъри клуб - Ню Йорк.
Какво направи д-р Желю Желев
Баща на Клуба и на СДС
На 3 ноември 1988 г. в 65-аудитория на Софийския университет по инициатива на д-р Желю Желев е създаден Комитет за защита на гласността и преустройството, наричан просто Клубът. Повечето от създателите на Клуба са членове на БКП и активни борци против фашизма. Намерението на д-р Желев е открито и с легални средства да се борят срещу тоталитаризма.
Около година по-късно - на 7 декември 1989 г., пак по инициатива на д-р Желев в мазето на Института по социология в София е създаден Съюзът на демократичните сили. В него влизат възникнали нови организации като "Екогласност" и възстановени стари партии като БРСДП и БЗНС "Никола Петков".
Отмени софийското жителство
Д-р Желев първи въведе обръщението "господине". А с първия си указ като президент отмени забраната за софийско жителство на хора, родени в провинцията. Самият той има кошмарен спомен от тази забрана. Веднъж като аспирант го арестуват в квартирата на брат му и по етапен ред го изпращат в Шумен. Там пристига в петък вечерта и понеже събота и неделя са почивни, той преспива три нощи в ареста. Освобождават го в понеделник на обяд, защото сутринта милиционерите играели волейбол.
Въоръжен униформен го съпровожда до гарата и тук младият Желю му се примолва да не го придружава и в родното му село Веселиново. Човекът се съгласява и му спестява това унижение пред съселяните.
Първи призна Македония
На 15 януари 1992 г. България първа призна независимостта на републиките Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина и Македония. Обаче на 6 април същата година Арбитражната комисия на Европа признава независимостта на другите държави, но без Македония. Само два по-късно д-р Желев излиза с декларация, в която призовава Европейската общност да признае и Македония като суверенна държава. "Всяко отлагане крие много рискове и опасности", аргументира се д-р Желев.
А когато на 3 август 1992 г. на посещение в България пристига Борис Елцин, Желю Желев го убеждава и Русия да признае Македония. Елцин се съгласява и подписва указа в самолета на път за Москва.
"Боянските ливади"
През лятото на 1992 г. д-р Желев дава пресконференция на моравата до резиденция "Бояна", запомнена с името "Боянски ливади". На нея президентът критикува остро правителството на Филип Димитров, че се е капсулирало и обявило за свои врагове всички - профсъюзи, медии, бизнес.
След тази пресконференция отношенията между президента Желев и СДС се обтягат. След национална конференция на сините д-р Желев е низвергнат, започват да горят книгите му. СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г. На тях д-р Желю Желев губи от Петър Стоянов.
