Екип на в. Преса е направил интересна съпоставка между два почти идентични ски курорта в Австрия и България. Вижте приликите, но най-вече обърнете внимание на разликите.
Националният парк „Нокберг“ се намира в планините Нокберг, на 36 км северно от град Вилах, област Каринтия, и на 1100 км от София. Смята се, че това е една от най-старите планини на Земята, част от Алпите. Разположен е на 1843 хектара и приютява уникални животински и растителни видове.
„Нокберг“ e oбявен за национален парк на 1 януари 1987 г., а от 2004 г. става и биосферен резерват. Разделен е на 3 зони - естествена, развиваща се и обработваема.
В националния парк освен ски зоната има и много туристически маршрути.
Общинските органи и държавната власт са определили 3 основни цели за развитието на националния парк:
- Да се запази природата девствена, доколкото е възможно;
- Да се защитят растителните и животинските видове и техните местообитания;
- Да се даде възможност на хората да се докоснат до красотата на природата и да се насладят на нейните дадености.
В Националния парк и биосферен резерват „Нокберг“ е разположена ски зоната „Бад Клайнкирхайм“. Тя се простира между 1100 и 2055 м надморска височина.
„Бад Клайнкирхайм“ разполага със 103 км писти на 360 хектара, което е около 20% от територията на парка. В ски зоната има 4 кабинкови лифта, 6 седалкови лифта и 15 влека - общо 25 съоръжения. Посетителите могат да избират между 28 писти. Те са разделени на три категории според трудността на наклона - има 18 км „сини“ писти, 77 км „червени“ и 8 км „черни“. Въпреки наличието на естествен сняг са поставени 800 оръдия за технологичен сняг, което гарантира удължаване на сезона от края на ноември до средата на април.
В „Бад Клайнкирхайм“ са построени 23 ски хижи. Най-известната писта там е „Франц Кламер“, на която се провеждат стартове от Световната купа. В началото на януари тази година поради бурен вятър бе отменен стартът от спускането за Световната купа за жени. Цената на еднодневната лифт карта е 42 евро.
Освен с красивата си природа и много посещаваната ски зона курортът е известен и с термалните си извори, които дават и името на местността (Бад Клайнкирхайм на немски означава Баня на малката църква - б.р.). За сведение на родните законодатели във всички заведения на курорта има обособени специални зони за пушачи.
Едва 0,3% от националния парк „Пирин“ е ски зона
Националният парк „Пирин“ е създаден на 8 ноември 1962 г. и обхваща почти цялата територия на Пирин планина. Разположен е на площ от 43 000 хектара. През 1983 г. част от него - около 7000 хектара - е включена към природното наследство на ЮНЕСКО по три критерия:
- изключителна природна красота;
- пример за развиващи се геоложки процеси;
- продължаващо развитие на флора и фауна.
Преди години е искано от ЮНЕСКО да се включи още един критерий - биологично разнообразие и застрашени видове, но той е бил отхвърлен. В Националния парк „Пирин“ има и два резервата.
Единият е „Баюви дупки - Джинджирица“, другият е „Юлен“. Цялата територия на парка е с различни степени на защита, включително „Натура 2000“. Впоследствие зоните към ЮНЕСКО са разширявани още два пъти и сега целият Пирин е в ЮНЕСКО.
Развитието на ски туризма в Пирин започва през 1983 г., когато е изграден 3-седалковият лифт на пистата „Балканиада“ и е проведена Младежката зимна универсиада.
В началото на 2001 г. започва модернизацията на туристическата и ски зона „Банско“, която е отдадена на концесия. Площта й е около 100 хектара, което прави около 0,3% от територията на Националния парк „Пирин“.
В ски зоната има 75 км писти, 1 кабинков лифт, 6 седалкови лифта, 6 влека и 10 детски влекчета.
Зоната е разположена от 1000 до 2450 метра надморска височина. Инсталирани са 300 оръдия за сняг; сезонът започва в началото на декември и свършва в началото на април. Най-известната ски писта в зоната „Банско“, на която се провеждат стартовете от Световната купа, е „Алберто Томба“. Цената на лифт картата за ден е 55 лв.
Лифтовете не трябва да са политически проблем
Както се вижда от фактите, двата ски курорта са аналогични. Разположени са в национални паркове в ЮНЕСКО. Сходна е и надморската височина. Зона „Банско“ е малко по-висока с около 300 м. И в двете зони има само хижи без изградени хотели и друга леглова база. Но разликата е, че „Бад Клайнкирхайм“ се обслужва от 4 кабинкови лифта и няма опашки, а на Банско има само един лифт и туристите са недоволни. Примерите, че е възможно развитие на ски спорта и опазване на природата, са десетки. Това става и в алпийските страни Австрия, Швейцария, Франция, Италия, както и в Чехия, Румъния, Словения, Сърбия, Македония - навсякъде, само не и у нас. Сагата „Банско“ и изграждането на втората кабинкова линия доказват безпомощността и нерешителността на държавната администрация да разреши един толкова елементарен проблем. Вторият кабинков лифт не е нито „Южен поток“, нито „Набуко“, Бургас-Александруполис или „Белене“. При него няма геополитика и огромни интереси. Той е само едно транспортно - при това екологично - съоръжение, което ще се ползва от скиори и туристи, за да могат да упражняват хобито си и да се забавляват на чист въздух в планината.
Сигурно навсякъде в Европа има някакви проблеми при изграждането на лифтове, но категорично няма такъв фрапиращ случай, както е в България - изграждането на един лифт да се превръща в политически и национален проблем.
Без втора кабинка ще загубим много туристи
Снегът е прекрасен, а пистите са перфектно обработени. Удоволствие е да се спускаш по трасетата. Единственото, което не харесваме, е, че ни се налага сутрин да идваме на началната станция на лифта много рано. Още преди да потегли в 7 ч., ние сме тук, за да можем бързо до стигнем до Бъндеришка поляна. Ако се успим, ще трябва да се редим минимум час на километрични опашки, вместо да се спускаме“, откровени са Марина и Борис Журавльови от Русия, които са избрали Банско за зимната си ваканция.
Семейството за първи път е на почивка в България. И двамата са запалени скиори и отдавна мечтаели да си подарят почивка в града под Тодорка. Планирали екскурзията заради добрите отзиви, които чули за българския курорт от свои сънародници.
„Приятно сме изненадани от красотата на Пирин планина и от модерната ски зона. Но ако не решите проблема с дългите опашки от чакащи да се доберат до лифта, ще изгубите много туристи. Такива опашки не помним от годините на социализма, когато се редяхме с купони в магазините. Първият ден бяхме на косъм да се откажем и да се приберем в хотела. Опашките за лифта са плашещи“, категорични са чужденците.
На същото мнение са и хиляди почитатели на белите спортове, които окупират ежедневно перфектно обработените писти на Бъндерица и Шилигарника. И ако през делничните дни все пак малко по-бързо можеш да се доредиш до лифта, през уикенда, когато Банско е 100% пълно с гости, пред началната станция настава невиждано стълпотворение. Опашките се извиват на няколко ката, много от скиорите просто се отказват да чакат и се връщат обратно в хотелите разочаровани. Нерядко се случват и грозни разправии сред изнервените от дългото висене хора с щеки.
„Всичко това няма да се случва, ако има втора кабинкова линия, която ще поеме туристопотока. Това е единственото решение и не разбирам защо въпросът се протака вече толкова години“, обяснява Иван Обрейков, маркетинг директор на ски зоната.
Капацитетът на линията е около 2200 души на час
Желаещите да карат ски в Банско обаче са много повече. „Няма как да ускорим въжената линия, защото сме длъжни да спазваме стандартите и да се грижим за безопасността на хората. Трудно е да обясняваш на чужденците защо трябва да чакат с часове за лифта“, признава с огорчение Обрейков.
Местните жители също нямат отговор защо въпросът с изграждането на още едно съоръжение, което да даде нов тласък в развитието на туризма у нас, толкова се бави. „Хубава работа, ама българска“, перифразират познатото клише банскалии, уморени от усилията си да убеждават държавата в нуждата от втори кабинков лифт. „Всички говорят, че трябва да се подкрепят бизнесът и инвестициите у нас. Когато се заговори обаче за развитието на ски зоната в Пирин планина, настъпва тишина. Правихме протести, писахме писма до министерства. Какво друго да направим“, питат жителите на града под Тодорка.
Когато преди 12 години в Банско започна да се изгражда ски зоната, никой не вярваше, че толкова бързо планинската община ще се превърне в утвърдена марка на зимния туризъм в цяла Европа. Противно на очакванията, градчето се нареди сред най-елитните ски центрове на Стария континент, а на красотите на Пирин планина идват да се любуват все повече чужденци. Концесионерите от фирма „Юлен“ инвестираха над 80 милиона евро в писти и съоръжения, а градската управа сложи край на безразборното строителство на хотели и насочи усилия към подобряване на инфраструктурата. Така градът се наложи като предпочитана ски дестинация с най-дългия ски сезон за радост на хилядите любители на белите спортове.
„Туристите, които идват тук, не са само на Банско. Един чужденец първо избира да дойде в България, а след това в зимния курорт. Всички печелим от това“, категоричен е Малин Бистрин, председател на местната туристическа асоциация.
Ски зоната осигурява работа на над 700 души а хилядите посетители гарантират поминъка на целия регион. Всяка зима в градчето се разкриват нови 4000 работни места за млади хора от цялата страна.
„Броят на туристите, избрали за ваканция Банско, непрекъснато расте. Ако искаме да предлагаме качествена услуга, трябва да решим проблема с опашките. Хората се сърдят с основание, тъй като при няколко часа чакане на началната станция времето за каране остава малко“, признава Иван Обрейков.
„Както лятото всеки ходи на черноморските курорти заради морето, така и тук всички идват, за да карат ски и да се полюбуват на планината. Безумно е да не откликнем на потребностите на туристите“, категорични са и от местните браншови организации. Бизнесът тук е наясно, че туризмът в Банско се развива именно заради модерния ски център.
„Когато миналата година зимата беше по-мека и нямаше достатъчно естествен сняг, всички се притеснявахме. В крайна сметка ски центърът съумя да предложи перфектни трасета с изкуствена снежна настилка и това спаси сезона. Не искаме нищо друго, освен държавата да подкрепи бизнеса и туризма“, казва Мариана Спасова от туристическата асоциация в града. Колегата й Малин Бистрин е категоричен, че решаването на този проблем е от национално значение. „За нас втори лифт е като въздуха и водата. Не се ли развиваме, останалите курорти в съседните ни страни ще ни изпреварят“, подчертава той.
Банскалии отдавна вече са уморени от протестите на природозащитниците. „Как пък не разбраха, че нас планината ни храни и ние затова я пазим“, недоумяват те и припомнят, че преди да се оформи ски зоната и Банско да се превърне в курорт, поминъкът за десетки хора в района е бил именно бракониерската сеч в гората.
В зимния курорт се надяват този кабинет един път завинаги да реши въпроса с втория лифт. Съдбата на въжената линия ще бъде тест за мъдростта на нашите управници, казват и скиорите, докато висят на километричните опашки.
