Изследователите на обществените нагласи са единодушни, че задължителният вот няма да реши проблемите на избирателната ни система, нито ще сложи край на търговията с гласове. Това сочи анкетата на "Сега" сред социолози.
"Въвеждането на задължителен вот ще направи парламента по-стабилен отсега, но сигурните партии в него ще са едва три - ГЕРБ, БСП и ДПС. Реформаторският блок също има шанс, но значително по-малък. Което ще означава, че мнозинството от българските избиратели ще остане без представителство", коментира Юрий Асланов от АФИС по повод идеята на ГЕРБ, която намира подкрепа и сред останалите партии. Сред запалените поддръжници на гласуването по задължение са Патриотичният фронт и АБВ, които изтъкват, че така ще се неутрализира купеният вот. БСП и част от Реформаторския блок - СДС и Движение "България на гражданите", подкрепят предпазливо. Открит противник на идеята е само ДПС. Според Асланов обаче задължителният вот няма да реши въпроса с купения вот.
И социологът Антоний Гълъбов е категоричен, че задължителният вот не е решение на проблема, а е опит да бъдат спрени деградиращите процеси в политическата система. "Обикновено около 16-18% от активния вот е купен или зависим. При въвеждане на задължителен вот тези проценти ще потънат, но въпреки това нещата няма да се променят съществено", смята Гълъбов. Според него партиите с постоянен електорат, като ДПС, БСП и "Атака", ще олекнат след въвеждането на задължителния вот, но въпреки това парламентът няма да се пренареди. "Проблемът е, че българската политическа система вече фалира, така че няма как да има промяна. Има неспособност да се произведат избиратели, няма цели, нито хоризонти за развитие", смята Тодоров.
Според него има две условия, за да бъде въведен задължителният вот. Първо - трябва да има бяла бюлетина, т.е. да се даде възможност за вот срещу всички. Другото условие е задължителният избор да бъде въведен поне една година след неговото приемане, за да се подготвят администрацията и хората. "Добре ще бъде, ако има активна регистрация, т.е. шест месеца преди изборите да се заяви, че ще се гласува", смята Гълъбов.
Задължението да се гласува се надценява, е мнението на Мира Радева от МБМД. "Избирателната система има нужда от промяна. Правилата на избор са неудовлетворителни, но никой насила не може да те направи гражданин и да изгради в теб гражданско съзнание", каза Радева. "Единственото предимство е, че ще намалее ролята на купения вот, но дори това не е сигурно. Всички партии купуват гласове и те се неутрализират. Предразсъдък е, че ромските гласове определят вота. В действителност ромите гласуват по-малко, т.е. ще има по-голяма мобилизация и на тези гласове", посочи Радева.
Радева отчита положителната страна на задължението да се участва в изборите - ще се изчистят избирателните списъци и ще се разбере колко е точният брой на избирателите. Тя посочи, че не бива да се очакват чудеса, защото хората могат да пускат бели бюлетини.
"Досега въвеждането на задължителен вот не е довело до позитивни резултати", коментира и социологът Васил Тончев от "Сова Харис". "Подобна промяна в България може да доведе до краткосрочни резултати, като ограничи контролирания вот, но въпросът не бива да се решава на парче. Печеливши ще са големите политически партии", смята Тончев.
