Средно по 258 млн. евро на месец, или общо близо 3.1 млрд. евро са средствата от европейските програми, които България трябва да усвои през тази година. Това показват данните на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев. Така през 2015 г. трябва да усвоим най-много средства от влизането на страната ни в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., пише в. "Сега".
България е разплатила над 16.5 млрд. лева по програмите с европейско финансиране за периода 2007 - 2013 г., сочи обобщена справка на правителството към 30 декември. От началото на програмния период по оперативните програми, съфинансирани чрез Структурния и Кохезионния фонд, на българските бенефициенти са предоставени средства в размер на над 11.8 млрд. лева (76.7% от общия обем), а по програмите на земеделските и рибарските фондове - съответно над 4.7 млрд. лева (74.3%). Според Томислав Дончев към края на 2014 г. нивото на получените от европейския бюджет средства е достигнало 67.28%. Разликата вероятно се дължи на вече платени от бюджета средства към бенефициентите, които още не са възстановени от Брюксел или са ни наложени санкции. 2015-а е последната година, в която страната ни може да усвоява пари от стария програмен период - 2007 - 2013 г., съгласно правилото n+2/n+3.
Пълните данни по отделните оперативни програми засега не са предоставени, с мотив че точна информация ще има едва след анализ от Европейската комисия (ЕК) на подадените от България сертификати. Очаква се това да стане най-рано през април. За момента от правителството все пак потвърдиха, че за 2014 г. загубите само по две от програмите са за над 150 млн. лв. - 40 млн. по "Околна среда", а останалите по Програмата за развитие на селските райони. Загуби България претърпя и в края на по-миналата година.
Ниският процент на изпълнение при програмите "Околна среда" (ОПОС) и "Регионално развитие" (ОПРР) се дължи на временното преустановяване на плащанията по тях от страна на ЕК. Срещу финансова корекция в размер на 152 млн. лв., които България прие Брюксел да й наложи, плащанията по ОПОС бяха възстановени преди два месеца. До края на януари се очаква плащанията и по частично спряната ОПРР също да бъдат възобновени. Това става възможно, след като правителството прие налагането на глоба в размер на 133 млн. лв.
Други 120 млн. лв. България ще загуби по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Там обаче рискът от загуба е за близо 500 млн. лв. Толкова е размерът на финансовата корекция, която европейските одитори са наложили на България с предварителен доклад, който правителството и българските експерти тепърва ще обжалват. Около две трети от наложените финансови корекции са заради нарушения в обществените поръчки.
Темповете на усвояемост през изминалите години и краткият срок до края на програмния период поставят под сериозен риск завършването на част от проектите. Ако те не бъдат завършени в срок, ще трябва да се платят само със средства от бюджета или от заеми. Най-много пари България има да получава по три от оперативните програми - "Околна среда", "Регионално развитие" и "Транспорт", както и по ПРСР. Именно по тях са и най-големите забавяния.
Преди три седмици България и още няколко страни в ЕС поискаха от ЕК удължаване на стария програмен период с още една година или с поне шест месеца - до средата на 2016 г. Към момента обаче европейските лидери не приемат аргументите за дълги съдебни процедури и форсмажорни обстоятелства и отказват да удължат програмния период. Все пак съществува вероятност да се стигне и до компромис.
