Над 8 000 български военни се върнаха в родината след най-дългата операция на НАТО - тази в Афганистан.
„Когато се обстрелва една база и има ранени, лекарите трябва да работят през това време в болницата - това е допълнителен риск за нашите вмедици. Случвало се е с бронежилетки да работим, когато трябва да се окаже помощ на ранени", спомня си полк. д-р Александър Парашкевов, командир на Военномедицинския отряд за бързо реагиране. Той е в първия контингент, изпратен през 2002 г. в Кабул.
През годините 1000 медици лекуват и военни, и местно население във военните болници на Кабул, Херат и Кандахар.
„Освен че ние лекувахме, ние се учехме, но и учехме нашите колеги от афганистансакта армия една година в афганистанската болница в Кандахар", обясни д-р Парашкевов пред бТВ.
Последният български конгингент, който охраняваше летището в люлката на талибаните – Кандахар, се върна в края на декември. Въпреки че ракетните атаки срещу базата са намалели, рискът за чуждите военни остава.
„Войната не може да е само функция на военните, тя трябва да бъде функция на всички инструменти, които могат да окажат въздействие при подпомагане и изграждане на държавни инситтуции. Да се осигури наистина просперитет на дадена държава, да могат всички действия да окажат съответното влияние до отделния човек, за да повярва, че животът може да бъде по- добър за тях - това е", коментира старши национален командир на 27 контингент в Афганистан полк. Никола Митев.
След края на бойната мисия в Афганистан остават само 110 български военни съветници и инструктори.
