Бившият премиер Пламен Орешарски се включи чрез социалната мрежа в дебатите около приемането на трите бюджета за 2015 г., като защити управлението на държавните пари по времето, по което управляваше БСП. Без да назовава конкретно ГЕРБ, той посочва, че упреците към неговото правителство представляват "самокритика, облечена във формата на обвинения".
В свой статус във "Фейсбук" Орешарски отговаря на коментарите през последните дни за влошената фискална позиция на страната, като казва, че "пак доминират неаргументирани, литературни по характер, твърдения" и дава някои данни. Бившият премиер посочва, че между 1997 и 2008 г. правителствата на България се въздържаха от големи бюджетни дефицити, натрупваха фискални резерви и намаляваха публичния дълг, а това е проличало най-много през периода 2005 - 2008 г., когато той бе министър на финансите в правителството на тройната коалиция. Изтъква, че тогава бюджетът последователно приключвал с излишъци от 3 и повече процента от брутния вътрешен продукт (БВП) и казва, че това са били рекордни за целия Европейски съюз постижения. "В края на този период – средата на 2009 година фискалните резерви достигнаха 8 млрд. лева, а публичният дълг слезе на около 12% от БВП – уникален резултат (втори в ЕС) на фона на неговия размер от над 120% от втората половина на 90-те години", посочва той.
"Последва обръщане на тенденцията – възприеха се политики на бюджетни дефицити, намаляване на фискалните резерви и увеличаване на правителствения дълг", пише Пламен Орешарски и посочва данни, според които от средата на 2009 г. (когато управлението бе поето от ГЕРБ – бел. ред.) до първото тримесечие на 2013 г. фискалните резерви са намалели от 8 млрд. лв. на под 4 млрд. лева, а дългът е увеличен от 10 на над 14 млрд. лева. "Сред причините имаше и обективни – лоша икономическа среда вън и вътре в страната, но те не могат да обяснят напълно влошаващата се фискална позиция", посочва бившият премиер.
"За периода след средата на миналата година до средата на настоящата правителството, което ръководих, стопира негативните фискални тенденции – единствено възможната задача за такъв кратък период. Това го показват числата, а не е словесно заклинание", казва Орешарски. Той не отрича, че за този период има нарастване на публичния дълг, но казва, че това е за сметка на подобрените фискални резерви. "Към средата на тази година същите достигнаха малко под 9 млрд. лева – по-високо ниво дори от 2009 г.", посочва той и изтъква, че "изглежда, външните инвеститори са оценили сравнително високо нещо, което някои коментатори вътре в страната характеризират с катастрофическа терминология."
"Парадоксът в случая е, че подобни коментари са по същество самокритика, облечена във формата на обвинения срещу едно управление, на което не бе дадено време дори да направи каквато и да било по-сериозна грешка", завършва Пламен Орешарски.
