Депутатката Анна Баракова, озовала се в парламента по силата на преференциално недоразумение стана обект на прекомерен и нездрав интерес от страна на медиите. Ползват я за посмешище като без цензура излагат на показ свещената й простота. По ирония на съдбата тя проникна в Народното събрание тъкмо чрез набързо стъкмена и нецензурирана листа на ББЦ. Че за законотворчество младата жена е негодна е бял кахър. И други като нея има. Че ще иде нахалос маса народна пара - ами тя и без друго се пръска на поразия за простички субекти, оседяващи парламентарните банки.
На повърхността "случаят Баракова" е смешен. В дълбочина той обаче е страшен. Защото случайно попадналата в политиката пловдивска учителка е същинска "народна представителка". Тя, както и останалите депутати, представлява определена част от обществото. И то не малка, да признаем.
Затова нейните простосърдечни откровения щрихират изобличителен портрет на българския депутат.
Кой е приоритетният въпрос изникнал в Анчините представи за народен представител? Този за облеклото, за "визията". "Хубавата страна на депутатския живот е визията, самочувствието... Много обичам модата. В момента съм облекана културно и интелигентно, както е характерно за Народното събрание."
Сетне идва ред на функциите й в парламента: "Моите цели са свързани с последователност и системност в управлението, защитавайки интересите на народа." Сиреч в очите на Ани от народа, депутатът е някой, който бръщолеви врели-некипели "в негов интерес".
Пред парламента тя си прави "селфи". Асоциира го, значи, с ритуалната обща снимка на депутатите при постъпването им в него и на раздяла. Депутатите още и гласуват. Гласува също и Анчето. Как и защо е неясно. Вероятно "по съвест".
"Всички, които ме познават, знаят, че аз съм един морален, достоен човек." - заявява депутатката пред медиите. За да се уверят в това интригуваните от нейната особа се навъртат около жилището й. Жаждата им за пикантерии е уталожена, и още как! Скандали, крясъци, побоища. Съседите в паника: "Какви стъпки да предприемем, за да се спасим от този ужас?!"
Т.е. извън очертанията на "визията" и празноговора народният представител е в правото си да води безогледен живот, без съобразяване с околния свят. Нему всичко е дозволено. ТакЪвият му образ, наложил се сред несведущия народ, е зловреден, даже гибелен за националното самочувствие, спаднало до кота нула.
На, сега и затова лансираме за всенародно обсъждане идеята за гражданско движение: "България СЪС цензура". То да съблюдава под никаква форма да не се разпространява информация за недоразуменията, попаднали в НС. От една страна те не са виновни затова, от друга - виновните са толкова много и толкова виновни, че ако се почне разследване на вината им ще задръсти и суперска електронна памет.
Да, пълно запрещение за оповестяване на щото и да било за Анито! Да се засекретява!
Това Първо.
Второто е: Дадени народни представители да полагат индивидуална клетва с текст: "В името и за благото на народа, аз няма да пророня ни една дума в парламента, нито пред СМО. Заклевам се да не се явявам пред камери. Заклевам се в моя мандат да живея като исихаст*. Полагайки тази клетва давам обет до края на живота си да разбера какво означава тази дума! Заклех се!"
А с неотменната исихастка молитва „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“ да държи истото останалото депутатство.
Лотарийната поява на Анчето в парламента е настоящо явление. Но като нелепица то има своята подложка. Примерно персоната-депутат с прякор "Гошо Тъпото". Но тогава, от началото до края на 90-те будалкането с него си беше забавно. Депутатът от БЗНС към СДС, когото актьорът сатирик Петър Слабаков - също депутат, бе "разследвал" и наложил прозвището на народния представител, се оказа подсъдим. Наложи му на първа инстанция съдът парична глоба. Но той отказа да я заплати и рече: "Ще го лежа, Тъпото!" Сатиричният театър солидарно реагира: "Ще поделим участта и ще лежим в поделени дни наместо него."
Смях.
Но какво последва, пак известено от СМО? Усмиваният заема важни постове - вкл. и шеф на комисията по хазарта в НС...
Смях предизвикваше и Асен Христов, ромският депутат от Варна, зарекъл се да мъсти с "голяма циганска беля" на СДС-то, издигнало го до народен представител. И сетне забегнал в Лондон и бръщолевил, че се виждал на живо с принц Чарлз и неговото Кралско Височество едва ли не се заело да гарантира политическото му убежище...
Други примери за неуместни народни представители няма да изтъкваме. Те са легион.
Но Баракова е уместна за настоящето. Тя го представлява сега. Смешно при нея няма. Забранете я за показ, за да не олицетворява вас и нас!
*Монах, отдаден на пълно мълчание.
Милена Бойчева, в. "Труд"
