След тежки и удължени преговори в Лима, 20-ата световна конференция за климата, организирана от ООН, успя да постигне най-важните си цели. Преговарящите се споразумяха по общ план за овладяване на глобалното затопляне и тази обща договорка за пръв път ангажира всички държави – в това число и развиващите се, да намалят въглеродните си емисии, отбелязва британският вестнк Гардиън.
Първите коментари на експерти сочат, че договореният план – официално наречен "Призив за действия за климата от Лима" (Тhe Lima Call for Climate Action) е добра първа стъпка към важното глобално споразумение за климата в Париж през 2015 г., но и че редица сериозни решения са отложени във времето. В същото време първоначалната оценка на секретариата на ООН, е че общите ангажименти, поети от страните, са недостатъчни за ограничаване затоплянето до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха.
Всички представителите от над 190 държави постигнаха в неделя (14 декември 2014 г.) съгласие за бъдещите си ангажименти по намаляване на емисиите на парникови газове. Това съобщи перуанският министър на околната среда Мануел Пулгар Видал, цитиран от световните агенции.
След две седмици на интензивни преговори участниците във форума приеха и проект на документ, който да послужи като основа за глобално споразумение за климата на срещата на върха в Париж в края на 2015 г., допълни перуанският министър, цитиран от Франс прес.
Срещата на върха за климата трябваше да приключи в петък, но беше удължена с над 30 часа заради различията между страните от Севера и Юга.
Часове по-рано друг проект на споразумение беше отхвърлен от развиващите се страни, които обвиниха развитите държави в опит да избегнат отговорността си и да не платят необходимото за борбата с глобалното затопляне, съобщава Асошиейтед прес.
Перуанският министър на околната среда представи четвърти проект за споразумение точно преди полунощ и даде на намаления брой от оставащи делегати един час да го прегледат. Вероятно притесненията на развиващите се страни за размиването на разликата между тях и развитите страни бяха успокоени от езика на проектоспоразумението, в което се подчертава, че държавите имат "общи, но разграничени отговорности" в борбата с глобалното затопляне. Освен това в проекта е възстановен текстът, засягащ малките островни държави, рискуващи да бъдат потопени от повишаването на морското равнище. Към тези държави се поема ангажимент за финансова помощ, която да компенсира техните загуби и поражения.
"Получихме това, което искахме", заяви индийският министър на околната среда, горите и промените в климата Пракаш Джавадекар, цитиран от Ройтерс и подчерта, че текстът запазва идеята, че богатите трябва да дадат пример в съкращаването на въглеродните емисии. Споразумението ясно казва и, че развиващите се страни трябва да получат финансова помощ, подчерта той.
Постигането на споразумение за формата на националните ангажименти, които страните ще поемат за намаляване на емисиите си през 2015 г., беше една от целите на срещата в Лима. Те засягат периода, плана за действие, засегнатите сектори и прилаганата методология.
Поетите ангажименти трябва да доведат до глобално съкращаване на емисиите на парникови газове с между 40 и 70 на сто към 2050 г., необходимо за ограничаване на повишаването на температурата до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха, припомня АФП.
В новото проектоспоразумение обаче не се предвижда твърдо обвързващи задължение за страните да предоставят подлежащи на количествена оценка данни, които показват как те ще изпълнят ангажиментите си. Китай и други големи развиващи се страни се противопоставиха на план за оценка на ангажиментите, който да ги сравни помежду им преди срещата в Париж, подчертава АП.
До 1 ноември 2015 г. Секретариатът на ООН по климатичните промени ще трябва да подготви анализ на общите поети ангажименти, който да констатира дали те ще успеят да постигнат предвидената цел. Ройтерс подчертава, че секретариатът вече е окачествил общите ангажименти, поети от страните, като недостатъчни за ограничаване на затоплянето до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха.
"Това е добър документ, който да проправи пътя до Париж", подчерта обаче еврокомисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете.
