Днес православната църква почита Света Варвара. Тя е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г.
Светицата, която е била изключително красива, е родена в семейството на аристократ - езичник от Илиопол.
Тя се запознала с християни и приела свето кръщение. Баща й обаче не одобрил нейното решение и наредил да я бичуват. Той получил съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена.
Има поверие, че Божието възмездие е настигало бащата на Варвара и управителя на града - двамата са поразени от мълния.
През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.
В някои райони на страната Света Варвара е считана за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве „къпани" питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара- Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".
