Скандални факти за незаконен опит за превземане на каолиново находище в Североизточна България бяха представени снощи в разследване на Валя Ахчиева по БНТ. От материала става ясно, че търговският регистър е отказал вписване на новосъздадено дружество с името „Као Лин“ АД. В началото на ноември тази година е спрян и втори опит за вписване на дружество – този път под името „Као Лин 1“ АД.
Въпросното дружество е публично-частно партньорство между Община Дулово и фирма „Рьопке“ АД. По признанията на интервюираните в предаването представители на общината зад дружеството-частен партньор с немско име и акции на приносител, стои Румен Гайтански-Вълка. Името на новото дружество копира дословно фирменото наименование на едно от най-старите минни предприятия в България „Каолин“ АД, което наскоро чества 90-тата си годишнина. С това неволно инициаторите на схемата в Дулово издават, че става дума не просто за едно находище, а за директен опит за отнемане на бизнес.
Схемата, предложена на общинарите в Дулово, е реплика на софийските мафиотски схеми от 90-те години. Общината влиза в съвместно дружество с частен бизнесмен, като апортира имоти в местността „Балабана“. Бизнесменът получава мажоритарен дял в дружеството и практически завзема имотите. По този начин публичният ресурс бива приватизиран под масата и загубен. В случая с „Као Лин“ община Дулово е апортирала няколко имота, под които има каолиново находище. Имотите, пак по примера на старите софийски схеми, са оценени на нищожна цена, за да може частният партньор с няколко лева повече да получи мажоритарния дял в съдружието. И по този начин да си присвои имотите и възможността да контролира находищата на подземни богатства, намиращи се под тях.
Според разследването на Валя Ахчиева случаят е скандален заради нарушението на редица закони, но още повече заради арогантността, с която инициаторите на схемата са си въобразявали, че опитът им може да мине. Оценката на апортираните имоти е извършена от оценители без нужната правоспособност, става ясно още от предаването, а цената на имотите е силно занижена.
Решението за избор на частен партньор от страна на общината – „Рьопке“ АД, е взето по неясен и непрозрачен начин, без да са спазени изискванията на Закона за публично-частното партньорство, според който такъв партньор се избира само с публично обявен конкурс. Нещо повече - община Дулово изобщо не може да прави публично-частно партньорство за разработване на находища на подземни богатства, защото същият закон забранява под формата на ПЧП да се извършват дейности, за които се изисква концесия.
Предаването повдига няколко съществени въпроса за това как се прилагат законите в България и кой се грижи за това те да бъдат спазвани, но най-вече ще продължава ли държавата да си затваря очите пред опитите на бизнесмени със спорна репутация да правят бизнес чрез потъпкване на публичните ресурси и морал. И по-важно – как би гледала Европа на това.
