Етническият германец Клаус Йоханис изненадващо стопи 10% на фаворита за президент на Румъния Виктор Понта и спечели балотажа. Неочаквано! За румънците, за анализаторите, за всички. Или може пък пък не. Тази седмица Балканите станаха свидетели на промяната, която ще доведе до пълен обрат в гео-политически, но най-вече в икономически план. Опашките от чакащи да гласуват румънци станаха лице на промяната.
Новият президент на Румъния показа на всички - и западни, и родни политици как се прави - каква е формулата на успеха. Германецът Клаус Йоханис остана в Румъния след 1989 г., въпреки че родителите му емигрираха в историческата си родина. От 2000 г. е кмет на средновековния трансилвански град Сибиу, въпреки че едва 2% от жителите му са германци. През 2007 г. градът стана културна столица на Европа. През 2009 г. румънската германка Херта Мюлер спечели нобел за литература с историите за германското малцинство в страната. По същото време Йоханис, прочул се като човек на “добре свършената работа”, за малко не стана премиер.
През цялото време той работеше за просперитета на западнорумънския град. И само, който е стъпвал в Сибиу знае, че градът прилича на китно курортно швейцарско или германско градче.
В началото никой не очакваше от Клаус Йоханис да стане силен кандидат. Дори напротив - подценяваха го. В предизборната си кампания обаче протестантът и консерватор Йоханис заложи на румънския стереотип за “саксонците” като работливи и изпълнителни. И успя! Защото колкото и да не ни се иска, успехът е в работата - непрекъсната, постоянна и упорита. А не в празните обещания, кражбите и далаверите.
Срещу него премиерът социалист Виктор Понта издигна лозунга “горд, че съм румънец и православен”. Едва 45% от избирателите се припознаха като “румънци и православни”. Останалите пожелаха да допишат приказката за западния просперитет. Тя е за солидарност с различните, желание да се върши работа, и то добре, и воля да се изкорени корупцията.
Какво следва от тук насетне? Просперитет, развитие, твърда ръка. Без съмнение изборът на Йоханис беше неочакван, но най-добрият за Румъния, защото страната няма да остане там, където сме вече 20 и кусур години след промяната - на дъното, в края на Европейския съюз, без право на глас. Сега Румъния ще поеме по пътя на развитие, по модела на Германия, а Германия ще й подаде ръка - в това съмнение няма. Йоханис ще се окаже печелившата карта за северните ни съседи.
И съвсем скоро те ще ни изпревари със 100 километра в час. Само тогава да не започнем да се питаме "Как ще ги стигнем румънците"...
