Редица интелектуалци подкрепят Вежди Рашидов заради онлайн подписката за неговото отстраняване като министър на културата.
Ето откритото писмо:
Оценката на стореното за българската култура в първия мандат на министър Вежди Рашидов не се прави с онлайн подписка. Заставаме с имената си и с убеждението за обективна оценка.
Министър Вежди Рашидов и екипът му направиха първата голяма крачка за реформа в българските културни институти, за някои не особено популярна.Никое ръководство на Министерството на културата през последните 25 години не се осмели да предложи алтернатива за финансиране и по-благоприятни възможности за обективно оценяване на резултатите от труда на хората на изкуството и творците на духовни блага.С новите посоки за творческа производителност се създадоха за първи път и реални стимули за по-голяма творческа свобода и инициативност.
Широката панорама от културни институти - оперни, драматични и куклени театри, симфонични оркестри, фолклорни ансамбли- заработиха по нов, по-продуктивен начин. Това доведе до адекватно заплащане в системата според положения труд, а не на всички по равно.
Изоставеният през 90-те години сграден фонд на МЕИ се превърна в сграда на съвременен музeен център (наричан разговорно Българският Лувър)благодарение и по инициатива на Вежди Рашидов, който с енергия успя да организира финансиране изцяло с европейски средства.
В продължение на много години в Министерството на културата нямаше структура за работа с европейски фондове. Вежди Рашидов успя не само да я създаде, но и да спечели многобройни проекти, като Ларгото в София. Той успя да ремонтира десетки театри, зали, училища по изкуствата. Възстановени бяха унищожени от времето и безхаберието уникални паметници на историята и археологията като Червената църква край Перущица, Кръстатата казарма във Видин, некрополът под църквата „Света София” в столицата,” Ески джамия” в Стара Загора...
Рашидов беше първият български министър от новото време, който не закриваше музеи, а откриваше нови и въпреки всички идеологически спорове около Музея на социалистическото изкуство, това място се превърна в интересна и престижна експозиция. Същото важи и за Музея на съвременното изкуство, отново създаден по проект със средства от Норвежката програма.
Впрочем цялото усвояване на средствата по Норвежката програма, които ще бъдат насочени към дигитализация и опазване на културното наследство, беше започнато именно от Вежди Рашидов, а в двете години след неговото управление не претърпя абсолютно никакво развитие.
Рашидов подписа споразумения за филмови копродукции с Израел, Франция, върна сградата на „Шипка“ 6 на художниците, ремонтира с европари Националната художествена галерия, издейства процент от залаганията в хазарта да отиват в Националния фонд „Култура“, подписа с Русия издаването на десет книги на български автори на руски и превод на руски автори у нас, пусна десетки проекти за българските читалища и за издаване и купуване на книги от библиотеките.
Разумните хора в България и дейците на културата умеят да ценят добрите дела.
Павел Васев, директор на Народния театър
Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет
Любен Генов, председател на Съюза на художниците
Калин Сърменов, бивш директор на Сатиричния театър
Димитър Митовски, продуцент
Мирослав Пашов, директор на Театъра на Българската армия
Андрей Слабаков, режисьор
Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите
Иван Павлов, режисьор
Ценко Минкин, председател на "Музиаутор"
