Как се е зародил животът, откъде е произлязъл човекът, защо сме на тази планета? Това се все въпроси, които вълнуват човечеството от хилядолетия. Само след няколко дни, а може би дори след часове светът може да научи отговорите им. И тайната се крие в сондата „Розета”!
Сондата „Розета“ е роботизиран космически апарат на Европейската космическа агенция (ЕКА). Тя беше изстреляна преди цели десет години (през 2004 г) от Куру във Френска Гвиана на 2-ри март 2004 г., за да изследва кометата 67P/Чурюмов-Герасименко. „Розета” съдържа 2 главни елемента: космическа сонда „Розета“ и апарата за приземяване „Фила“ (името идва от остров на река Нил, където е намерен обелискът, използван за превеждане на Розетския камък). Мисията й е само една – до открие какво се крие на уникалната комета и да помогне за разкриване на това как е изглеждала нашата Слънчева система преди да се образуват планетите.
Името, избрано от изследователите е символично. То е посветено е на Розетския камък, който позволи на френския учен Шамполион да дешифрира египетски йероглифи в началото на 19-и век. Сега учените се надяват, че „Розета” ще разгадае тайните на Вселената или поне ще каже как се е зародил животът на земята.
През 2004 г. изследователите от ЕКА, САЩ, Япония и Тайван обединяват усилия и избират именно кометата Чурюмов-Герасименко, защото е просъществувала милиарди години в далечния Космос, преди преминаването близо до Юпитер през 1959 г. да промени съществено орбитата й. Казано с други думи, кометата не е била подложена на разпадане под ефекта на слънчеви лъчи и свидетелствата й за Вселената ще могат да се разчетат. Кометата е останала заключена като капсула на времето в продължение на 4,6 милиарда години. „Време е да отворим този съндък на времето”, категорични са от ЕКА. И това може да стане само след броени часове.
Кометите са свидетели на раждането на Слънчевата система. Ето защо разгадаването на състава им и изследването на съдържащите се в тях газ, прах и лед ще дадат ценни данни за произхода на Слънчевата система и може би за живота, тъй като те съдържат органични молекули. Учените от ЕКА е надяват да открия и аминокиселини, които биха доказали произхода на живота на земята. Ако това стане, ще бъдем свидетели на най-голямото научно откритие на века.
След изстрелването си през 2004 г. „Розета” се движеше из необятния Космос благодарение на огромни слънчеви панели, които я захранваха с енергия. В продължение на две години и половина обаче тя беше в период на хибернация с цел икономия на енергия. През януари 2014 г. астрономите активираха сондата отново, защото тя почти достигна целта си - кометата.
През май т.г. инженерите задействаха спирачките, реализирайки многобройни маневри, за да намалят относителната скорост на сондата и отстоянието й спрямо кометата. Целта бе тя да успее да се изравни с мълниеносната комета и да се движи успоредно с нея.
Няколко месеца по-късно през август с безпрецедентна за световните космически изследвания маневра, сонда „Розета“ достигна до разстояние от 100 километра от кометата 67P/"Чурюмов-Герасименко", летяща на 400 милиона километра от Земята.
До преди „Розета” да достигне края на своето пътуване, учените не знаеха как изглежда обекта, към който вече 10 години лети тя. Камерите през последните месеци обаче разкриха обект с диаметър около 4 км, съставен от голямо тяло със скална шийка и прикрепена по-малка глава. През последните три месеца „Розета” обикаляше около кометата и картографираше нейната повърхност и анализираше газовете и праха, които се отделят от нея.
В резултат, след седмици старателна работа в края на лятото, астрономите откриха място за приземяване, което е достатъчно равно и достатъчно осветено от слънцето, за да може слънчевите батерии на Фила да бъдат добре заредени. Подготовката за истинската част от мисията на „Розета” започна.
Днес сондата е на крачка да направи това, за което беше изпратена преди 10 години – да спусне апарата „Фила” и да даде отговорите, които учените така копнеят да разберат. Целта е „Фила” да кацне върху самото ядрото на кометата . Апаратът, който ще се движи със скорост около един метър в секунда, трябва да се приближи към ядрото на кометата и с помощта на два харпуна да се закрепи за нейната повърхност. Първоначално беше обявено, че това ще стане на 12-ти ноември, но според учените може да се случи и по-рано. Общата маса на спускаемият апарат е около 85кг.
За да мине спускането успешно „Розета” трябва да се движи със същата скорост и в същата орбита като кометата. Маневрите, които учените правят от Земята са нечовешки, за да контролират движението й. Инженерите признават, че съществува 20% опасност „Фила” да бъде ударена от отломък или да кацне на нестабилна скала и да отлети, без да може да изпрати сигнали към Розета и Земята.
Мисията на "Розета", финансирана в по-голямата си част от Европейската космическа агенция, е предвидено да продължи поне до декември 2015 година, докато кометата "Чурюмов-Герасименко" ще мине възможно най-близо до Слънцето през август 2015. Засега проектът струва около 1 млрд британски паунда.
Очакваме с нетърпение да видим спускането на „Фила” върху скоростната комета. А отговорите, които апаратът ще даде на учените могат само да открехнат вратата към необятното познание за зараждането на човечеството.
