Да бъде ли оздравена КТБ или да бъде обявена във фалит? Ето мненията на един икономист и трима политици по въпроса.
Георги Ангелов, икономист: ЕС прехвърля тежестта от държавата към акционерите
И в други страни са имали проблеми с банки. Обикновено се действа бързо и банките се спасяват с пари от държавния бюджет. ЕС за последните 5-6 години похарчи над 1 трилион евро, смята икономистът. Точно заради тези колосални суми обаче данъкоплатците не бяха доволни. Затова бе приета специална директива, която да намали тези разходи и въобще да не се стига до това данъкоплатците да спасяват банки. България трябва да я прилага. Така тежестта се прехвърля от данъкоплатците към акционерите и големите вложители.
Според мен най-важното е бързо да се приключи този проблем, тъй като наистина над 4 месеца КТБ вече стои затворена, без яснота какво ще се случва, и вложителите, дори тези с гарантирани влогове, се притесняват дали ще си получат парите. Тоест, колкото по-бързо се приключи този казус и колкото по-бързо се изплатят гарантираните влогове, толкова по-скоро ще настъпи успокоение. От друга страна, ще се премахне тази несигурност, която съществуваше в последните няколко месеца и която влияе негативно върху икономиката, кредитирането и инвестициите. Така че бързината е важна – да се изплатят час по-скоро депозитите.
Румен Гечев, БСП: Неспасяема е и 20 млрд. да налеем
БНБ по конституция е независима институция и комисията не може да задължава БНБ. Решението за КТБ е изцяло на БНБ. Освен това комисията няма решение, че БНБ трябва обезателно да оздравява КТБ. КТБ се намира в неспасяемо състояние.
За мен онова четиричасово заседание на комисията е пиар акция на най-голямата партия. Няма инвеститор, който ще инвестира 4-5 милиарда евро, за да оздравява една разсипана банка. Гечев определи слуховете за “бродещи инвеститори” като опит за бавене на топката. “В стопанската история няма случай банка да е затворена четири месеца и да се съживи. Ако се отвори КТБ, в първите часове хората и фирмите ще си изтеглят парите, това е без съмнение и ще трябва да се налеят нови милиарди”, категоричен бе депутатът. Загубите за обществото ще бъдат много по-големи, ако се опитаме да оздравяваме. Но проблемът не е в парите. Дори 20 милиарда да налеем в тази банка - тя е неспасяема заради недоверието към нея. Според него трябва да се провери как тази банка е растяла като гъба от 2008 до 2013 г. , за което време активите и? са се увеличили от 2 милиарда до 4 милиарда лева.
Йордан Цонев, ДПС: Да се изясни как от банка стана пирамида
Нашият закон е за осветляване на всичко, което става в КТБ, за това как една банка може да се превърне в пирамида”. Това заяви вчера депутатът от ДПС Йордан Цонев. Според него възможността случилото се да се повтори и с други банки трябва да бъде отрязана не само със законодателство, но и с публичност още в зародиш. Обществото ни трябва да знае кой е помогнал за фалита на трезора.
“Как акционерите са харчили парите на вложителите за придобиване на собствени имоти, кои политици имат сметки, депозити и кредити от създаването на банката досега. Това е, което искаме ние”, заяви Цонев.
По въпроса с гарантираните депозити Цонев каза: “Ако се движим по сегашната законова процедура, след като квесторите осчетоводят данните на одиторите, те ще представят счетоводния баланс на БНБ. БНБ ще има 5-дневен срок да отнеме лиценза на банката и до 20 дни да започне изплащането на депозитите. “Който и финансист да запитате, в момента, в който гражданите си изтеглят влоговете - няма банка", заключи Цонев. “Затова ние подкрепихме точка четири от решението на временната комисия, която предвижда квестори на поставена под особен надзор банка да могат да сключват договори с дружества, притежаващи опит в проследяване на парични трансфери и вземания”.
ДПС настоява да падне банковата тайна при отнемане на лиценз на банка или вземане на решение за преструктуриране, добави Цонев. Така ще е ясно кои бивши и настоящи политици са имали или имат депозити и кредити в банки, поставени под особен надзор.
Цонев припомни, че още в предишния парламент ДПС е предложило вложителите да имат достъп до парите си веднага след отнемане на лиценза. Цонев вчера допусна, че все още е възможно намирането на пазарно решение за КТБ, ако има инвеститор, който иска да капитализира банката.
Менда Стоянова, ГЕРБ: Какво лошо има в това да я спасим, ако може
“Какво лошо виждате в приетия вчера текс на бюджетна комисия? Искаме просто да дадем време на БНБ да си свърши работата. Искаме да не изгоним инвеститора, който желае да налее 1 млрд. евро в КТБ, и да спасим предприятията, работниците в тях, общините и болниците.
Така шефката на временната бюджетна комисия Менда Стоянова вчера коментира взетото преди ден решение.
Днес то ще бъде разгледано от парламентарната група на Борисов като допълнение в текста. С него те ще поискат от БНБ в срок до три календарни дни да предостави на бюджетната комисия и парламента разчети, подкрепени с финансови обосновки. Искаме разчети за макроикономическия ефект и ефекта за държавния бюджет. Едва тогава можем да вземем решение, подчерта Стоянова.
“По време на 4-5-месечната квестура от БНБ отказват да изпълнят текст от настоящия закон, който я задължава да изготви план за контролирано преструктуриране на всяка банка, лицензирана в България, който може да бъде приложен, когато банката изпадне във финансови затруднения. За това решихме, че след като БНБ 5 месеца не изпълнява закона, следва да променим закона така, че да я задължим категорично да го изпълни", обясни Стоянова Тя добави, че причината решението да се взема точно сега е проста - има инвеститор, който обикаля няколко пъти БНБ и е заявил намерение да инвестира 1 млрд.евро. Тя бе категорична, че от ГЕРБ искат да дадат още малко време на БНБ да си свърши работата, но реакцията на медиите е друга. Стоянова напомни, че решението не е било гласувано само от ГЕРБ и ДПС, а също така и от АБВ, БДЦ и Патриотичния фронт. Според Стоянова минути преди да гласува “против”, Румен Гечев е обявил, че е “за” пазарно решение за банката, но с гласуването “против” не дава възможност за пазарно спасение на КТБ. Тя припомни, че още вчера е питала Иван Искров каква е цената на един или друг вариант за решение на казуса КТБ и виждат ли сериозност и капацитет в инвеститора, с когото са се срещали пет пъти, но не е получила отговор.
