ГЕРБ, Реформаторския блок (РБ) и Патриотичния фронт (ПФ) остават най-вероятното мнозинство, с което ще бъде избрано следващото правителство, а Бойко Борисов остава най-вероятният премиер. Неясна остава формулата, по която ще се обединят за подкрепа на управлението и участието на трите формации във властта.
Това може да се прогнозира след изказванията на лидерите на ГЕРБ, РБ и ПФ в първия ден на новия парламент.
В същото време въпреки нуждата от бързо сформиране на правителство, преговорите продължават с нов формат срещи и всеки ден лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов добавя нов възможен вариант. Днес той демонстрира, че е готов и на нови отстъпки за съставянето на кабинета, "дори ако партията загуби от това" и даде назад от идеята си от неделя лидерите на партиите да станат министри. Борисов допусна и да не бъде премиер и за първи път вкара в темата и обещание, че няма да се кандидатира за президент през 2016г.
Така вместо неизвестните за бъдещото правителство да намаляват, те се увеличават. Новите разговори, предложени от Борисов, ще бъдат за продължителността на следващото управление. А за чувствителната тема за персоналния състав на кабинета досега всички отричат да са преговаряли и не е изключено тя да се превърни в препъни камък и при постигнато съгласие по другите въпроси.
Президентът Росен Плевнелиев пък очевидно изчаква поредните консултации между парламентарните сили и все още не обявил кога той ще проведе разговори с тях за евентуално връчване на мандат за съставяне на правителство и на коя дата (по Конституция няма заложен срок до кога трябва да се случи - бел.ред.)
Новата оферта на Борисов
Среща на лидерите на парламентарните сили, инициирана от Борисов, се очаква да внесе във вторник повече яснота около бъдещия кабинет. На нея Борисов отива с три предложения, които представи в речта си при откриването на новия парламент - пълен мандат или предсрочни избори през 2015 или 2016 г. Останалите формации не отговориха веднага на офертата му, но с добрия тон на изказванията си запазиха отворени вратички за предстоящи разговори.
Борисов за първи път допусна възможността да не бъде министър-председател, но подчерта, че е готов да поеме лично отговорността за управлението. Той не изключи нито вариант за самостоятелно правителство на ГЕРБ, нито коалиционен кабинет. Същевременно заместникът му в партията Цветан Цветанов неколкократно подчерта пред журналисти, че на днешната среща на партийния актив в ГЕРБ твърдо са настояли лидерът им да поеме премиерския пост и не са обсъждали други варианти.
Според ГЕРБ избори веднага не са полезни за страната и не е честно през няколко месеца президентът да бъде натоварван с отговорността да прави служебни кабинети. Самият държавен глава Росен Плевнелиев в обръщението си към депутатите ги призова отново за широко съгласие за решаване на наболелите проблеми - актуализацията на бюджета за 2014 г., казуса "КТБ", енергетиката и други. Плевнелиев се обяви за работещ парламент и правителство.
Бойко Борисов посочи, че правителство с хоризонт до местните избори догодина няма да доведе до стабилност, защото краткото време няма да е достатъчно дори администрацията да заработи. Като втора възможност посочи кабинет с продължителност до президентския вот през 2016 г. Третият вариант е правителство с пълен мандат, което той обвърза с обещанието, че няма да се кандидатира за президент след две години.
Всеки с исканията
Съпредседателите на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев (ДСБ) и Меглена Кунева (ДБГ) потвърдиха от парламентарната трибуна, че са склонни да участват в правителство с мандата на ГЕРБ, но остават изискванията им за съдебна реформа и отстраняване на организираните частни интереси от държавната власт. Те повториха тезата си, че правителство на малцинството не е добър вариант, защото то ще е обречено на кратък мандат на управление. Реформаторите отказаха да коментират сценариите на Борисов преди утрешната среща.
От ръководството на групата неофициално посочиха, че ако бъде избран вариантът за двугодишен мандат те ще настояват в края на управлението да се свика Велико народно събрание за промяна на Конституцията. За тях мандат по-малък от година - до есента на 2015 г., е неприемлив.
В изказването си съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов (НФСБ) обяви, че формацията му ще търси "съгласие и единодействие с всички български сили в 43-тото Народно събрание за отстраняване от властта на етническите партии". От Фронта поддържат искането си, ако имат министри в кабинета, те да не бъдат политически лица, а посочени от тях експерти.
ДПС потвърди подкрепата си за кабинет на малцинството с премиер Бойко Борисов, но се зарече да бъде опозиция на антиевропейска и антинатовска коалиция, която според лидера на Движението Лютви Местан се задава на хоризонта. Той заяви, че дясноцентристко правителство без ДПС е невъзможно и очерта като задачи пред партията си да разбие митовете за партията си. Според Местан анти-ДПС митологемите се налагат именно за да се създаде среда, в която лесно да бъде приета коалиция между ГЕРБ, Реформаторския блок и националпопулисти.
Лидерът на парламентарната група на АБВ - една от партиите, с които ГЕРБ се срещна миналата седмица на втория кръг консултации, Ивайло Калфин заяви, че формациите трябва да постигнат съгласие помежду си, за да се сформира кабинет и да се възстанови стабилността в страната. Според него не бива да се забравят изказвания на ДПС, като това, че лявоцентристко правителство без партията на Местан не е възможно.
