България и Дания са двете страни, които през изминалата година са отстъпили в борбата с корупцията, извършвана от техни бизнесмени в чужбина, пише Дневник. Това отчита базираната в Берлин организация "Трансперънси интернешънъл" в годишния си доклад за спазване Конвенцията на ОССЕ за борба с подкупването на чуждестранни публични служители при транзакции на международния бизнес. Тя е одобрена през 1997 г. и влиза в сила през 1999 г.
България е слязла в най-ниската категория и се оказва, че у нас не се води почти никаква борба с предприемачите, сдобиващи се с поръчки и договори в друга държава чрез подкупи.
За България е посочено, че през 2013 г. не е имало нито едно започнато разследване или дело в сферата на корупция. В парламента все още стои проектозакон, който да допълни Наказателния кодекс с подробно определение какво означава активно или пасивно подкупване на чуждестранен обществен служител. Предложена е и поправка, разширяваща правомощията на ДАНС в това отношение.
Наказателният кодекс обаче не предвижда санкции за подкупи, извършени от дъщерни или съвместни дружества на българи в чужбина, няма как компаниите майки да бъдат държани отговорни за дейността на поделенията си зад граница, а ниското доверие към правораздавателната система и слабата защита на свидетелите не стимулират вътрешни хора да разкриват подобни престъпления. Освен това самите служители в тази система не са достатъчно добре обучени за такива разследвания и съдебни процеси, твърдят още от "Трансперънси интернешънъл", които са ползвали за местен консултант Николета Кузманова от Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Цялостната оценка в доклада на организацията е песимистична. Оказва се, че бизнесът от Япония, Холандия, Гърция, Русия и Бразилия е посочен като раздаващ най-много подкупи в чужбина. Останалите в тази група са Южна Корея, Испания, Белгия, Мексико, Ирландия, Полша, Турция, Чехия, Люксембург, Чили и Израел. Канада е откроена като най-бързо напредващата.
