Изминалата седмица не донесе край на тревогите, които започнаха след изборите на 5 октомври. Пред политиците има толкова много варианти, че описанието им изглежда като хаотичен танц с безбройно количество малки стъпки напред-назад.
Както е известно, парламентът ще се събере на 27 октомври. Президентът може да връчи проучвателния мандат на 28 или 29 октомври, но може и да забави връчването още няколко дни, за да даде време за преговори. Което вероятно ще зависи от това дали дотогава ГЕРБ са договорили кабинет.
На финала на дългите преговори и консултации за съставяне на правителство по-вероятно е правителство все пак да има.
Коалицията ГЕРБ - РБ - ПФ продължава да изглежда най-желаната. Въпреки че преговорите очевидно са нова форма на битката за десния електорат между ГЕРБ и Реформаторския блок, шансът накрая все пак да се договорят остава голям. Такъв е интересът. Дори и крайните костовисти обясняват, че позициите им с ГЕРБ съвпадат 90%.
Първата среща между ГЕРБ и Патриотичния фронт в четвъртък доведе до неочаквано бърза договореност. Колко устойчива е тя, времето ще покаже. Колкото до възраженията на Корман Исмаилов срещу Патриотичния фронт, това едва ли ще се превърне в проблем за реформаторите, а дори и да стане, най-много 1-2 гласа да изгубят в парламента.
Друг вариант е, ако ГЕРБ не договорят ясна коалиция, зад която стоят повече от 121 гласа, да рискува. Предлагат кабинет на малцинството, пък който го подкрепи. Всички предварителни сметки показват, че кабинетът ще мине в парламента най-малкото защото ДПС и ББЦ заявиха, че ще го подкрепят (отказът на ГЕРБ от по-нататъшни преговори с ББЦ едва ли има голямо значение спрямо съкровеното желание за оцеляване).
Необходимо е обаче да се отчете, че от ДПС ясно заявиха, че правителство на малцинството ГЕРБ-ПФ няма да подкрепят. При този вариант и подкрепа от ББЦ не е достатъчна, за да мине кабинет.
Ако се стигне до избор "връщане на мандата или правителство на малцинството", то ГЕРБ трябва да избират къде е по-малката щета.
При първия вариант ситуацията ще бъде обяснявана от противниците като "ГЕРБ избягаха". Това е лоша изходна точка и за следващи преговори, и за избори. Вторият вариант би дал на Борисов време за още преговори, след които може да предложи нов кабинет. Вярно е, че подкрепата от ДПС носи негативи. Но е вярно също, че ГЕРБ вече имат голямо твърдо ядро от избиратели и подобно на БСП не са толкова уязвими от отвращението.
Преговорите са мъчителни, но подобни ситуации имаше и при лошите, и при по-добрите времена: през 1990 г. - "есента на Луканов", и 2005 г. - при съставянето на тройната коалиция с третия мандат на ДПС.
Нека припомним, че сега дори в БСП въпреки желанието си да се реорганизират в опозиция казват, че биха търсили договаряне пред опасност от нови избори.
Което ни напомня за следващия вариант - ако ГЕРБ върнат мандата, то той отива при левицата. Ако социалистите решат да направят опит да съставят кабинет, за да избегнат ситуацията, в която отиват на нови избори без вътрешни реформи и с обвинение, че "БСП отново избяга", те може да започнат да говорят за програмно правителство, експертно правителство с непартиен премиер и партийни вицепремиери, т.н. и да търсят подкрепа от ГЕРБ и АБВ. Това би било вариант за кабинет тип
"Димитър Попов"
Този сценарий може да бъде продължен с това, че РБ и ПФ, за да избегнат такъв кабинет, може да предложат все пак да участват в дясно правителство. Тогава ГЕРБ ще може да откажат подкрепа на кабинет с БСП мандат и правителство да се състави с третия мандат.
При третия мандат има един ключов момент - президентът да не го връчи на ДПС. Другият голям риск е партията с мандат да се опита да вземе повече, отколкото са склонни да й дадат партньорите. Тук не бива да се задрасква и вариантът да се създаде непартийно правителство с идеята да се избегне вакуумът.
Сценарият “нови избори” носи много рискове и точки на нестабилност.
Първият проблем е, че не може да се реши казусът КТБ, ако не се вземе нов държавен дълг, а след предстоящото плащане на 15 януари 2015 г. (дълга на Милен Велчев за замяната на “брейди дълга”) резервът на правителството ще е на критичния минимум.
Второ, няма актуализация на бюджета и не е ясно при това положение какво става с 2-3 публични сектора, за които нямало пари за заплати през декември.
След това идва проблемът, че България ще трябва да влезе в 2015 г. без нов бюджет по правилото, че ако няма нов бюджет, се ползва старият. Всички знаем, че той е неизпълним. Пак ще се озовем в ситуацията, когато никой не смее да направи нещо по-непопулярно, защото идват избори.
А те малко или много ще възпроизведат същото положение в парламента. Избирателният закон няма да бъде променен. А активността ще падне още повече. Феноменът, регистриран сега - при ниска активност с купени гласове сравнително лесно можеш да минеш 4% и да влезеш в парламента, ще се прояви с още по-голяма сила.
А нова партия - спасител, която да направи голям пробив, едва ли е възможна. Най-малкото, защото няма достатъчно време. Моделът досега бе популярно лице, седящо извън играта, влиза и прави партия. Така беше с царя, така бе с Бойко Борисов, така бе дори донякъде с Меглена Кунева на последните президентски избори. Но такъв вариант сега няма.
Мисля, че всички политически играчи разбират, че структурата на сегашната политическа сцена ще се запази. Нито ГЕРБ, нито БСП, нито ДПС ще спечелят или ще изгубят значително. Нови избори няма да решават сегашните проблеми, а времето ще е влошило още повече икономическото състояние на страната.
