„Бих искал категорично да заявя, по повод появилите се твърдения, че някой е изготвял законопроект за изплащане с облигации на гарантирани депозити, подобно нещо в Министерството на финансите, не само че не е помисляно, не е писано или каквото и да е като някакъв вариант“. Това каза на брифинг в Министерски съвет министърът на финансите Румен Порожанов във връзка със ситуацията около банка КТБ , информира „Фокус“. „Нито е внесено в Министерски съвет, нито е разглеждано. Ако е дебатирана темата с облигации, тя е дебатирана дотолкова, доколкото в Гаранционния фонд има един недостиг от 1,5 – 1,6 млрд. лв. поради изплащането на гарантираните депозити”, каза още Порожанов. По думите му, има две опции за покриване на недостига. „Единият вариант е чрез тяхна облигационна емисия, която да осигури ликвидност на фонда, гарантирана от държавата – това, което коментирахме и е заложено в Законопроекта за актуализация на бюджета и другият вариант, като в конкретния случай не се увеличава държавният дълг, другият вариант е този ресурс да се осигури чрез ликвидна подкрепа от държавата. Но и в единия, и в другия, правителството се нуждае от законодателна санкция, тъй като това нещо не може да бъде направено”. Каза още Порожанов и допълни, че темата за изплащане на депозити с облигации, и предоставяне на някаква форма на някакви книжа не е актуална и никога е била актуална. Порожанов коментира, че според него темата се е появила спекулативно.
„На 20 октомври се очаква да излезе оценката, която се изготвя от БНБ заедно с одиторите за това какво е финансовото състояние на КТБ. В зависимост от оценката, трябва да се предприемат действия съгласно закона“, каза Румен Порожанов. „Ясно е в зависимост от оценката какво би се случило при една дълбока, отрицателна капитализация – това го знаят всички”,обясни Порожанов и допълни, че другите варианти са с опции за преструктуриране на банката. „ Имахме един неползотворен дебат с БНБ по отношение на това кой трябва да изготви план за преструктуриране, кой трябва да разгледа този план за преструктуриране, ако се внесе от акционери- инвеститори или инвеститори , наети от акционери. Дали трябва да се наеме независим финансов консултант не за оценката, която се прави в момента на банката – тя е повече счетоводна оценка, а за това дали този план за преструктуриране е жизнеспособен”, добави Порожанов. Той коментира, че твърденията, че Министерството на финансите трябва да се занимава с този план са несериозни. „Отговорностите за развитието по казуса с КТБ де факто и по закон, а и в рамките на особения надзор са си на надзорния орган – БНБ”, допълни Порожанов. Той каза още, че се предвижда да бъдат отстранени законовите несъответствия между българското и европейското законодателство, което ще обхване ревизиране на правната рамка за специалния надзор. „Това се прави съвместно с БНБ, така че надзорът да не продължава в такива безкрайни граници. Не е нужно да казвам, че една банка, влязла в такъв режим, освен да се капитализира, неработейки и да губи клиенти няма какво друго да се случи – тя не може да се оздравява в продължителен режим на оценка”, заяви Порожанов.
