Климатичната среща в Ню Йорк миналата седмица беше в няколко части – големи събития и шествия по целия свят, в това число Ню Йорк още в неделя (21 септември 2014 г.) и събития в рамките на сесията на Генералната асамблея на ООН, първото от които беше посветено само на въпросите на климатичните промени (22 - 23.09.2014 г.), където се изказаха държавни глави на много държави, в това число и българският президент, пише "Дневник".
Георги Стефанов от седем години е експерт "Политики и климатични промени" към Световния фонд за дивата природа (WWF). От 2008 г. работи интензивно в сферата "Европейски политики за изменение на климата".
Срещата на ООН за климата беше планирана от доста време след като през юни 2014 г. правителствата на САЩ и на Китай постигнаха безпрецедентна договорка да подпишат двустранно споразумение за 25-30% намаляване на техните въглеродни емисии до 2030 г. трябва да подчертаем, че това са страните, отделящи най-много емисии парникови газове, които никога досега не бяха поемали подобен ангажимент.
Договорката им даде ясен сигнал към останалата част от света. Конкретно тази срещата на ООН за климата неслучайно беше планирана с тази дата – още през септември 2014 г., за да се продължи този успешен преговорен процес и да се стигне реално до подписването на двустранното споразумение, което в крайна сметка да доведе и до фактически ново глобално споразумение. Припомням че през 2012 г. страните подписали конвенцията на ООН за изменението на климата, включително и най-големите страни, отделящи емисии направиха заявка, че до 2015 г. всички страни трябва да заменят Протокола от Киото с друг правно обвързващ документ на глобално ниво.
Една от целите на тази предварителната среща сега беше да се придвижи това споразумение и през ноември – когато е срещата на върха на страните, подписали Конвенцията на ООН за изменението на климата, може да се пристъпи конкретно към подписване на ново юридически обвързващо глобално споразумение. Ако това не се случи тази година, то крайният срок е 2015 г.
Стотиците хиляди хора, които излязоха на "Климатичен марш" – говорим за най-големите протести за климата досега, демонстрираха колко е важен този проблем. Целта на хората по улиците беше да обърнат внимание на последиците от климатичните промени като акцентираха на страданията и рисковете за човека, които рядко се разглеждат като част от проблема. В същото време ставаме свидетели повсеместно точно на тези рискове. Голямата надежда сега е, че политиците ще се ангажират много повече и то не само с обещания, но и с действия, които водят до сериозни промени – на ниво политики, заделяне на бюджети от отделните държави, след което да последват и реални действия. Това е крайната цел, която да доведе до решаването на проблема постепенно.
Най-добрият резултат от разговорите в Ню Йорк може да бъде подписването на предварително споразумение между САЩ и Китай. И двете големи страни вече са потърпевши от климатичните промени и не поставят под съмнение рисковете и заплахите за хората и околната среда. Сега е въпрос на политическа воля и бързо придвижване от страна на политиците. Ако САЩ и Китай успеят да се договорят, това ще е много силен сигнал, за останалите страни, подписали Конвенцията на ООН и вероятно ще бъдат подтикнати още в края на тази година да подпишат ново глобално споразумение, обвързващо и задължаващо правно всички страни да работят активно за намаляването на своите емисии от парникови газове.
В същото време в тази ситуация предизвикателствата остават, страни като Русия, Канада и Австралия ще продължават да търсят възможности да не бъдат юридически обвързани с такива споразумения. Зависи доколко целият свят ще съумее да окаже влияние и натиск върху тези държави и дали ще има някакви реални последици за тях.
Първият пряк резултат от подобни споразумения е, че "липсващите" бюджети и финансирания започват да се случват. Очакваме конкретни увеличавания на средства за мерки за адаптация и за намаляване на въздействието, кои с днешна дата отсъстват в глобален мащаб. Този процес вече се случи в първите дни на срещата в Ню Йорк и се надяваме за още по-големи резултати и в следващите дни и седмици. .
Изненадващо за мен беше именно желанието и заявките да се отделят пари за справяне с климатичните промени, и тук говорим вече и за частни, не само за публични средства. Досега такова нещо не се е случвало в такива размери. Например коалиция от инвеститори се ангажира да компенсира въглеродните си емисии на 100 млрд. долара от своите активи и да разкрие какъв е въглеродния отпечатък на други 500 млрд. долара. Три основни пенсионни фонда също обявиха, че ще ускорят нисковъглеродните си инвестиции. Търговски банки се ангажираха да осигурят 30 млрд. долара за ново климатично финансиране до края на 2015 г. Банките за развитие от Международния клуб за финансово развитие обявиха, че са планирали увеличение на финансирането за климата до 100 млрд. долара годишно до края на 2015 г.
Редица страни поеха едноличен ангажимент за пряко подпомагане на така наречения зелен климатичен фонд, по който продължават да се набират средства. За информация, ЕС ще осигури 2,5 милиарда Евро, големите страни ще се вклчат и те с по 1-2 милиарда евро. Малките страни са съпричастни също. Например Чехия веднага предостави за фонда 5,5 милиона евро и дори България задели 20 хил. евро по този фонд преди няколко години.
